ХЪЛМОВЕ
Примамливите хълмове на любовта –
червени, виолетови, дори съвсем небесни.
И как си изранихме глезените там.
Върху бедрата ни – полепнали треви,
по коленете дълги и дълбоки белези.
Не е съществено – си казахме. В деня
изляхме своите усилия.
Изляхме си усмивките, съня
и трепета
по виолетовите, алени, дори съвсем небесни
хълмове на радостта.
Не е съществено – си казахме. Във кухните,
сред пукота на пренаселената улица,
във кафенетата не е съществено, във магазина
или когато ни притиска с механическа врата
тролеят…
Какво? Кое? Че няма да се върнем,
откъдето сме потеглили? Че се изгубихме
из серпентините,
ръка не можем да си подадем. Не се и виждаме.
И само някои крепят в очите си
единствен тънък лист
с отблясъци червени,
виолетови,
дори съвсем небесни.
LAS COLINAS
Las embaucadoras colinas del amor,
rojas, lilas, celestes.
Cómo nos arañamos por allí los tobillos.
Pegadas a los muslos hierbas aplastadas,
las rodillas en cicatrices.
No importa, dijimos. Todo nuestro brío
vertido en este solo día.
Las sonrisas, los sueños
y el temblor,
todo para las colinas del amor, lilas, rojas
y celestes.
No importa, dijimos, no importa en las cocinas,
en el rugido de las calles superpobladas,
en las cafeterías, no importa, en las tiendas
y cuando nos aplasta la puerta
mecánica. No importa.
¿Y qué? ¿Cómo? ¿Que no volveremos
de donde hemos partido? ¿Que nos hemos perdido
en los vaivenes? Y además
no sabemos tender una mano a nadie. Y no nos vemos nunca.
Algunos, pocos, sujetan todavía en sus ojos
una única tenue hoja
con reflejos rojos,
lilas,
completamente celestes.
НЕЩО СЪМ ЗАГУБИЛА
Къде са
старата тайфа,
бялото лято,
сянката на нежния дувар,
Нещо непрекъснато изчезва –
пияното сърце,
обувките,
очите.
Дори не зная
кой стои отвъд.
И не разбирам
пустотата…
ALGO SE ME HA PERDIDO
¿Dónde están
mi pandilla de siempre,
el blanco verano,
la sombra sobre el muro enternecido?
Constantemente algo desaparece:
el corazón embriagado,
los zapatos,
la mirada.
Ni siquiera sé
quién está más allá.
Y no comprendo
el vacío.
КЛАДЕНЧЕ
Градът не е добро място
за живеене.
Светът не е добро място
за живееене.
Срещаш мъката по улиците
непрекъснато.
Приятелите не се познават
в старостта.
Направих си кладенче
от една саксия –
сбира сълзите.
Понеже цветето
е изсъхнало.
HOYO
La ciudad no es un buen sitio
para vivir.
El mundo no es un buen sitio
para vivir.
Te encuentras con el dolor por las calles
todo el rato.
Los amigos no se reconocen
en la vejez.
De una maceta
me fabriqué un hoyo:
allí recolecto lágrimas.
La flor ya
se ha marchitado.
СПРАВЕДЛИВОСТ
Ако очакваш справедливост,
тръгни без да се бавиш.
Остави хляба,
неизтрит прозореца.
Каквото и да е, ако очакваш,
отрежи ръката си.
Така по-малко ще боли.
JUSTICIA
Si esperas justicia,
vete sin más tardar.
Deja el pan sobre la mesa,
deja la ventana sin limpiar.
Si algo esperas, sea lo que sea,
córtate la mano.
Te dolerá menos.
КОЙТО Е ЖИВ
Който е жив,
да си спомни защо.
Да прибере боклуците
пред къщата.
Да изрови оня,
строшения, загубен фенер.
Който е жив,
да го измисли.
За да открие друг някой.
Някой може да е жив.
QUIEN SIGUA VIVO
Quien sigua vivo
que recuerde por qué.
Que recoja la basura
agolpada delante de su casa.
Que desentierre aquella
farola rota, abandonada.
Quien sigua vivo
que la invente.
Para descubrir algún otro.
Puede que haya alguien vivo.
Nace en Svilengrad, Bulgaria, en 1943. Poeta, novelista, dramaturgo, editora y periodista. Ha estudiado Filología Búlgara en la Universidad de Sofía Kliment Ojridski. Es autora de una veintena de libros de poesía. Entre otros: “Las chicas doradas”, “Ortiga”, “Sobre el próximo”, “Piedra”, “Alguien ha venido”, “Todos los ángeles duermen”, “Al otro lado del viento”, “Testigos del anochecer”. Ha publicado la novela “Cada noche es viernes” y las obras de teatro “Lluvias oblicuas”, “Aire para todos”, “León”, “El ángel”. Poemas suyos han sido traducidos a unos diez idiomas e incluidos en importantes antologías y revistas literarias. Le ha sido concedido el Premio Nacional de Literatura “Blaga Dimitrova”.
